„НЕВЯРНАТА СЪПРУГА” („НЕВЕРНАЯ ЖЕНА”)
Таньо Клисуров (1944-2024 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Юрий Баранов
Таньо Клисуров
НЕВЯРНАТА СЪПРУГА
„…А каза ми, че е девойка,
кога я водех към реката.”
Ф. Г. Лорка
Не ме излъга. Даже ми разказа,
че има мъж, че той е мил, сърдечен.
Остави пръстена си в стъклената ваза
и роклята си през глава съблече.
Не бе като горещата испанка –
трапчинка малка да изрови кокът й.
Докато милваше ме, май заплака,
защото устните ми после бяха мокри.
Това бе всичко. Тръгна си веднага.
Тъй летен дъжд след пладне тръгва също.
И слънчогледите, поели влага,
към слънцето отново се извръщат.
Извърнах се и аз към младостта си:
любови нови нежно ми шептяха.
Въпросите дойдоха много късно,
а отговорите все трудни бяха.
Макар да е щастлив, човекът иска
да провери дали това така е
и пресметливо сам поема риска
на някой грях случаен.
Таньо Клисуров
НЕВЕРНАЯ ЖЕНА (перевод с болгарского языка на русский язык: Юрий Баранов)
„…Она уверяла меня, что девственница,
когда я тащил её в кусты у реки.”
Федерико Гарсиа Лорка
Она не притворялась. И шепнула,
что с мужем отношения сердечны.
И платье через голову стянула,
и обручальное кольцо сняла, конечно.
В ней не было испанского накала,
она была не до конца раскрыта.
Но – плакала, когда меня ласкала,
её слезами был я весь умытый.
Потом ушла. Так летний дождь уходит,
нисколько не помедлив на пороге.
И солнце вновь господствует в природе,
и освещает новые дороги
любовных игр – от флирта до экстаза.
Ах, молодость, как хорошо на свете!
Но – сложный всплыл вопрос, хотя не сразу,
и трудно было на него ответить.
Та женщина искала подтвержденья,
что счастлива, и в этом убедилась,
использовав меня без объясненья.
Ну разве это грех, скажи на милость?